Снимка: от отворени източници
Психолозите отбелязват, че децата възприемат интонацията и емоционалните сигнали много преди да започнат да разбират думите.
Изборът на име за детето е един от най-интимните и символични моменти в живота на семейството. То може да бъде израз на почит, знак на благодарност или начало на нова семейна история. Но какво да кажем, когато този избор се превърне в източник на скрит конфликт и емоционален натиск от страна на близките. Точно на тази ситуация наскоро се спря в рубриката си със съвети вестник The Washington Post, като обърна внимание на проблем, който всъщност е познат на много семейства: пасивна агресия, маскирана като „шеги“, „спомени“ или „лична неприязън“.
На пръв поглед неприязънта към имената на внуците може да изглежда като безобидна субективна реакция, но редовните негативни асоциации, повтарящите се истории от миналото и подигравателният тон вече не са свързани с вкуса. Става въпрос за поведение, което има цел и последствия.
Психолозите отбелязват, че децата възприемат интонацията и емоционалните сигнали много преди да разберат думите. Дори ако детето все още не осъзнава смисъла на казаното, атмосферата на обезценяване е фиксирана на телесно и емоционално ниво.
Скритата агресия като форма на контрол
В подобни семейни конфликти често не става дума за дете или дори за име. Става дума за власт и граници. Когато по-възрастен роднина си позволи да покаже презрение към избора на родителите, особено избирателно, в присъствието само на една от страните – това може да бъде форма на пасивна агресия.
- Ако поведението се променя в зависимост от това кой присъства, то е съзнателно;
- ако коментарите спират само след директен разговор, игнорирането не работи;
- ако единият родител изпитва неудобство, но другият предлага да „издържи“, проблемът се задълбочава.
Защо „просто да го игнорираме“ не е решение
Идеята за пренебрегване често изглежда миротворческа, но в действителност прехвърля отговорността върху този, който е обиден. Неизказаните обиди се натрупват в семейството, а пасивната агресия по-скоро се засилва, отколкото да изчезне.
Освен това, когато единият партньор омаловажава проблема, това може да се възприеме като липса на подкрепа. А по въпросите, свързани с децата, родителското единство е от решаващо значение.
Здрава граница
Любовта към внуците не отменя отговорността за собствените думи и интонации. Родството не дава индулгенция за обезценяване или присмех, дори завоалирани. В подобни ситуации човек трябва:
- ясно да се очертае неприемливото поведение, вместо да се обсъждат мотивите;
- говорете за последици, а не за заплахи;
- действайте като единен родителски екип;
- помнете, че защитата на емоционалното пространство на детето не е ултиматум, а отговорност.
Промяната на семейните правила не означава разрушаване на взаимоотношенията. Често това е единственият начин те да станат здрави. Отказът да се примирите с пасивната агресия не е конфликт, а зрялост. Името на детето е само извинение. Истинският въпрос винаги е по-дълбок – дали родителите имат право да бъдат уважавани техните решения. В едно здраво семейство отговорът винаги е „да“.
