Снимка: от отворени източници

Оказа се, че изоставянето на дадена цел дава възможност да се преоценят приоритетите и да се открият нови възможности

Понякога отказът от дадена цел може да бъде по-здравословен за психичното здраве, отколкото стремежът към нея. Мащабен мета-анализ доказва, че своевременното „изоставяне“ на набелязана цел намалява стреса, тревожността и увеличава удовлетворението от живота, като създава пространство за нови цели. Това съобщава д-р Мария Долард в статия, публикувана в Nature.

Изследователи от Дания, Франция, Белгия, Обединеното кралство, САЩ и Австралия са обединили усилията си, за да проучат психологическите ефекти от изоставянето на цели и гъвкавото им приспособяване.

Капанът „успешен успех“

В днешното общество постоянството често се смята за основен ключ към успеха. Работодателите ценят „издръжливите“ служители, мотивационната литература насърчава „никога да не се отказваш“, а популярната култура романтизира героите, които вървят към целта въпреки всички препятствия.

Реалността обаче е много по-сложна. Хората невинаги оценяват реалистично ресурсите си – емоционални, физически и финансови – и често си поставят цели, които не отговарят на възможностите им. Обстоятелствата могат да се променят и целта да стане непостижима или да загуби стойността си. В такива случаи отказът от целта или нейното адаптиране може да се окаже по-рационален и полезен за психиката.

Струва си да се отбележи, че отказът от цел не винаги е признак на слабост. То е ситуационно решение, свързано с конкретни обстоятелства, а не черта на характера. Освен това отказът от една цел и преминаването към друга понякога изисква дори повече смелост, отколкото продължаването на борбата с недостижими бариери.

Научен подход към изоставянето на цели

Екип от международни изследователи проведе мета-анализ на 235 проучвания, обхващащи повече от 1400 връзки между отричането или постигането на цели и психологическото благополучие на участниците.

Отказът от цел се случва, когато човек съзнателно се отказва от дадена цел както на когнитивно (мисли), така и на поведенческо (действия) ниво. В противен случай човек може формално да продължи да действа, без дори да се стреми към резултат.

Хората са по-склонни да се откажат от целите, ако:

• получат критика относно целесъобразността на действията си;
• да се чувстват застрашени или застрашени;
• се намират в „криза на активността“, когато не е ясно какво да правят по-нататък.

Установено е също така, че е по-лесно да се изоставят външно наложени цели, отколкото тези, които са тясно свързани със самоидентификацията на човека.

Психологически ползи от изоставянето на цели

Резултатите от мета-анализа показват, че тези, които са се отказали от недостижими цели, са имали по-ниски нива на стрес, тревожност и депресия. Сляпото упорство, напротив, влошавало психичното здраве. Постоянният неуспех и разхищението на ресурси са изтощителни, а отказът от цели работи като „психологическа предпазна мрежа“.

Отказът от непостижима цел позволява реалистична преоценка на съотношението между ресурси и разходи и създаване на по-постижими планове. То намалява риска от емоционално изтощение и отваря пространство за нови цели, подобрявайки цялостното психологическо благополучие.

Връщане към и трансформиране на целите

Повторното ангажиране с цел се случва, когато индивидът избере нова цел, опростена версия на предишна цел или намери алтернативни начини за постигане на по-рано замислена цел след отхвърлянето ѝ.

Процесът на повторно ангажиране изисква значителни когнитивни и емоционални ресурси, така че хората с висока самоувереност, автономност и оптимизъм са склонни към него. Анализите показват, че такива хора имат по-ниски нива на стрес, депресия и тревожност, както и по-високи нива на личностно израстване, себеприемане и положителни емоции.

Гъвкавост при коригиране на целите

Способността за адаптиране на плановете към реалните ресурси и обстоятелства се свързва с по-добро психическо, социално и физическо благополучие, чувство за смисъл на живота и положителни емоции.

Хората, които са способни гъвкаво да променят целите си, по-рядко изпитват тревожност и депресия, поддържат емоционално равновесие и са способни да проучват различни варианти за бъдещето. Взаимодействието между гъвкавостта и психичното здраве е двупосочно: доброто психично благополучие насърчава адаптирането към целите, а навременното адаптиране създава нови възможности за развитие.

План Б като суперсила

Отказът от трудно постижима цел не гарантира мигновено щастие, но предотвратява психическото изтощение и постоянното разочарование. Поставянето на реалистични цели на мястото на старите намалява нивата на стрес, като същевременно увеличава удовлетворението от живота.

В днешния свят гъвкавостта в преследването на целите не е признак на слабост, а истинска сила. Тя ви позволява да запазите мотивацията си, да избегнете емоционалното прегаряне и да намерите нови начини да постигнете това, което искате.

Следващия път, когато дадена цел ви се стори непостижима, си струва да си спомните за лисицата от баснята на Езоп: може би „гроздето“ не си струва усилията.