Снимка: от отворени източници

Психолог е обяснил какви психологически механизми ви карат да се влюбвате в потенциалното, а не в реалното поведение на партньора си

Източник:

Някои хора остават във връзките си не защото те са постоянно добри, а защото изглеждат почти добри. При това често не се осъзнава основният момент – когато се влюбваме в това, в което може да се превърне даден човек, често се привързваме към една фантазия за бъдещето, а не към реалността на настоящето. В своя статия за Forbes американският психолог Марк Тревърс изброява 4 причини, поради които хората постоянно „чакат любовта“, докато остават в нещастни връзки.

Според него изследванията показват: привличането към потенциално, а не към реално поведение често се формира от предвидими когнитивни и емоционални механизми, които силно влияят върху романтичните решения.

А ето и причините, които той изброява:

• Мозъкът надценява нереализирания потенциал (особено в любовта). Човешките мотивационни системи са особено чувствителни към очакването. Нещо повече, допаминът често се освобождава по-силно при очакване на награда, отколкото при получаването ѝ. Това означава, че въображаемото бъдеще може да има по-силно емоционално въздействие от действителните преживявания.
• Нагласите от детството превръщат нестабилността в любов. Теорията за привързаността ни помага да разберем защо някои хора са особено уязвими към този сценарий. Хората с тревожен тип привързаност са по-склонни да се фокусират върху признаците на възможна интимност, а не върху стабилната отзивчивост на партньора. Когато грижата в една връзка е непостоянна, системата на привързаност на тревожния човек остава постоянно активна и надеждата се превръща в начин за саморегулация. Убеждението, че „нещата ще се оправят“, прави връзката поносима в настоящето, дори ако потребностите не са задоволени.
• Когнитивните изкривявания превръщат потенциала в „доказателство“ за любовта. Съществуват няколко добре проучени когнитивни изкривявания, които карат човек да се придържа към образа на партньора, който би могъл да бъде, вместо към този, който той е всеки ден. В своята съвкупност тези изкривявания превръщат потенциала не в хипотеза, а в предполагаемо доказателство.
• Емоционалният труд е заместител на любовта. Друга ключова характеристика на този модел е поемането на прекомерна отговорност за успеха на връзката. Изследователите са доказали, че хората, които поемат основната тежест по регулирането на емоциите, решаването на проблемите и „развиването“ на партньора си, често изпитват повече обич от партньора. Възниква парадокс: колкото повече усилия полага човек, за да задържи една връзка, толкова по-значима му се струва тя. Собственият му труд се превръща в „доказателство“ за дълбочината на чувствата.

Тревърс подчертава, че от психологическа гледна точка именно поведението е най-надеждният показател за способността за взаимоотношения. Изследванията на взаимоотношенията последователно показват: последователните модели на отзивчивост, надеждност и емоционална достъпност са много по-точни показатели за удовлетвореност от връзката, отколкото намеренията или думите.

Сайтът не е сигурен! Всички ваши данни са изложени на риск: пароли, история на браузъра, лични снимки, банкови карти и други лични данни ще бъдат използвани от нападателите.